Мойте 10 заповеди

1.Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине
2. Обичай кревата си като самия себе си
3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш
4. Не работи - работата убива
5. Ако видиш някой да си почива-помогни му
6. Работи по- малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму!
7. Спасението е в хладната сянка- от почивка никой не е умрял
8. Работата носи болести- недей да умираш млад!
9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай, ще видиш, че ще ти мине!
10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш.

Баща ми е много хитър, тия от ТОТО-то никога не му познават числата!

- Знаете ли по какво се различава жената от кокошката?
- По една мозъчна гънка, която предпазва жените, от това да не пикаят на двора!

Американец, англичанин и руснак решили да проверят къде ехото е най-дълго.
Отишли в Америка. Качили се на най-високата планина и американецът викнал:
- Ехооооо!
- Хо-хо... - отговорило Ехото.
Отишли в Англия. Качили се на най-високата планина, англичанинът извикал. Ехото отговорило:
- Хо...
Отишли в Русия, качили се на най-високата планина и руснакът извикал:
- Водкааааааа!
Ехото отвърнало:
- Где-где-где...

Жена казва на мъжа си:
Мъжо, нашата снаха изневерява!
- Това си е нейна работа!
Ама тя изневерява на нашия син!
- Това си е негова работа!
Ама тя му изневерява с теб!
- Това си е моя работа!
Ама ти ми изневеряваш на мен!
- Това си е твоя работа!

Господ когато е създавал хората първият му опит е бил неуспешен, за това му се е наложило да пробва втори.
За щастие се появихме ние (жените) и не му се е налагало да потретва.

Мутра, цялата в гипс и бинтове лежи в болница. Съседът по легло пита:
- Какво ти се е случило?
- Мамка му, карам си "Мерцедеса" със 180, гледам: мамка му, отпред човек язди кон. Набивам спирачките, но не успявам да спра, мамка му и трасссссс право в коня. Прецаках си новия Мерцедес, мамка му....
- Абе, остави колата, бе! Човека жив ли е?
- Абе мамка му на човека и на коня, нищо им няма, те били бронзови....

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!

Удар по женското самолюбие - когато мъжа заспива веднага след секса, удар по мъжкото самолюбие - когато жената заспива по време на секса...

София, Великден. По улицата върви пич със синьо бяло яйце. Среща още един с такова яйце, поздравяват се:
- Левски шампион!
- Во истина шампион!

Две жени си говорят:
- За първи път от двадесет години да се зарадвам да видя мъжа си.
- По какъв повод?
- Извикаха ме да го разпозная...

Обява:
Изчезнал е полицай. Особени белези: висок, строен, атлетичен, вежлив при общуване, внимателен, не взима подкупи...

- Пешо, правил ли си някога тройка?
- Не!
- Тичай бързо у вас тогава!

Един войник казва на друг:
- Тя ми казва:
"Ще ми направиш дете и няма да те вземат в казармата!"
И тогава си спомних, че службата в армията е свещен дълг за всеки!!!

Едно шимпанзе казва на друго:
- Знаеш ли как мозъкът ти може да стане колкото грахово зърно?
- Не, как?
- Като се надуе.

Предизвикателен надпис в мъжка тоалетна:
"Всеки може да пикае по пода, бъди мъж - осери тавана!"

Две папчиви негра скитали из центъра на бруклин и единиа питал другият
- Братле за какво имаш толкова много пъпки?
Другият отговорил:
- Щото братлето се ебе с мангали!

Гилотина - най-ефикасното средство срещу пърхут.

В Америка работят, ако плащат добре.
В България работят. Ако плащат - добре.

Циганин към сина си:
- Колко пъти ще те уча как да си обуваш гащите - жълтото петънце отпред, кафявото отзад...