Военоморско учение. Един крайцер изстрелва ракети. Първа ракета - в целта. Втора ракета - в целта. Трета ракета - право в мачтата на флагманския кораб.
След малко се получава радиограма. Радистът тича при капитана:
- Капитане, радиограма от адмирала!
- Прочети я.
Радистът почва да чете пред всички на мостика:
"Абе ей, капитане, какво правиш бе идиот! Ще ни избиеш всичките бе, мамка ти! Само да те гепя на сушата! Ще ти скърша врата! Майка ти ще..."
И така нататък още пет минути. Радистът спира да чете. Другите офицери сконфузено гледат капитана, който невъзмутими казва:
- Добре, върни се сега в рубката да разшифроваш текста.

Параходът потъва. В последния миг капитанът забелязва, че на последната стърчаща над водата част от кораба седи пътник и спокойно чете вестник.
- Хей, не виждате ли, че корабът потъва?
- Какво от това - отвръща пътникът. - Да не е мой!

- Господин капитан, защо корабите носят женски имена?
- Ако знаеше колко трудно се управлява кораб, нямаше да задаваш такива глупави въпроси...

Красноречив пастор сравнява в проповед участта на грешника с участта на кораб, търпящ крушение сред морето.
- Тежките вълни се премятат през палубата! Платната са изпокъсани! Рулят се е заклинил! Корабът неотвратимо се носи към скалите! Какво му остава на клетника? Какво да стори?
Стар моряк се провиква възмутено от последния ред:
- Да пусне котвата, сухопътен плъх такъв!

Двама приятели се срещнали и се заговорили:
- Вуйчо ти намери ли си работа?
- Да. До вчера работеше като готвач на подводница.
- Защо до вчера?!
- А-а-а?! Запържвал лук, та отворил прозореца да се проветри.

Първи ден на новия набор моряци на кораба. Капитанът им обяснява:
- От днес нататък аз съм ви баща, а боцмана ви е майка! Ха сте се издънили, ха съм ви разкатал майката!

Моряци намират в океана писмо в бутилка:
"Претърпях корабокрушение и попаднах на необитаем остров. Тук няма хора, няма коли, няма магазини, няма заводи, няма нищо! Ха! Пукнете се от завист!"

На едно африканско пристанище спира кораб и започва да товари пътници с обещание да ги откара като емигранти в някоя по-богата страна.
Отвсякъде се стичат тълпи и започват да се качват на кораба. Ден, два, три... Върволицата не спира.
Един от кандидат-емигрантите отива и пита капитана:
- Абе тоя вашия кораб да не е безкраен?
- Не, бездънен е...

На борда на кораб:
- Капитане, земя!!!
- Накарайте тоя глупак да млъкне - нали току-що отплавахме!

Моряк танцува с дама в дискотека и и шепне:
- Искаш ли да те заведа у нас да ти покажа каква татуировка имам на корема? Цяла подводница!
Мадамата:
- Знам, вече усещам перископа.

Моряк разправя на приятеля си:
- За старата ми лодка са нужни трима.
- Трима ли?
- Да. Един да гребе, един да изгребва водата и един да вика за помощ!

- Капитане, капитане!
- Какво си се развикал бе?
- Котвата изплува!
- Хм... Не ще да е на хубаво тая работа...

Корабният лекар преглежда щурмана на кораба. Щурманът пита:
- Докторе, как съм? Ще се оправя ли?
- Разбира се, разбира се... Между другото, освен вас някой на този кораб разбира ли от навигация?

- Какво е ВИП-плаж?
- Това е плаж, в който дори и приливът не може да влезе.

Не се отчайвайте, ако не можете да си харесате момиче на плажа, а просто пийнете 6 бири ...

Двама воайори се срещат и единият казва:
- Какво ще правим довечера?
- Ще видим - отговаря другият.

Писмо, намерено в бутилка в океана:
"Намирам се на необитаем остров. Няма магазини, пари, автомобили, политици, мръсен въздух. Пукнете се от яд!"

В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема.
- Докторе, вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли корема!
- Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте?
- Трябваше ли да ги отварям?!?

Курорт Сочи. Светлокоса московчанка приближава автоматичен кантар. Пуска монета и поглежда стрелката. Недоволно цъка с език. Сваля шлифера си, пак пуска монета и стъпва на везните. После сваля пуловера си и отново се качва на кантара. Посяга да пусне монета, но в този момент се приближава един грузинец с шепа монети:
- Подожди, дорогая! Дальше я оплачиваю!

В Морската градина мъж се е качил на улично кантарче да се премери. Пуфти, пъшка, по едно време хванал с две ръце огромният си корем и го повдига нагоре. покрай него минава дългокрако девойче и ехидно отбелязва:
- Господитне, това няма да ви помогне...
- Разбира се, че ще помогне! Как иначе да видя цифрите на кантарчето?!?