ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ

Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.

P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)

Лекарят попълва картона на нова болна.
- На колко години сте?
- На двайсет и девет и няколко месеца, докторе!
Докторът обаче не се оставя:
- И на колко месеца точно?
- Момент да ги сметна... И сто деветдесет и шест!

Срещат се двама.
- Мисля след изборите да ида на опера. Даже и билети съм си купил.
- Сериозно! И за коя опера?
- А, за Виенската...

Съвет:
Ако обичате салам и уважавате закона и искате да продължите така, не трябва да виждате как се правят и едното, и другото.

Разговор между проститутки:
- Не ме е яд, че му дадох веднаж за 5 лв, а че не му дадох 5 пъти за по левче.

Надпис на сергия на пазара:
“Не масажирайте доматите!”

Надпис в бар:
“Ако пиете, за да забравите, моля платете предварително.”

Ако сте открили петно на вашия официален костюм, не се разстройвайте и не тичайте към химическото чистене. Взмете една чаша и сипете в нея 80 грама спирт, добавете малко лимонен сок и две капки боровинков сок . След това разбъркайте това и го изпийте на екс. След 10-15 минути това петно ще изчезне от кръга на вашите проблеми.

Застанала царицата пред огледалото и попитала:
- Огледалце, огледалце от стената, кажи коя е най-хубавата на Земята?
А огледалцето отвърнало:
- Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но по-як спонсор има една друга грозота...
...И така победителка в конкурса "Мис България" станала Баба Яга...

Между запалени интернет потребители:
- Да знаеш с каква мацка се запознах... Супер! 90-60-90!!!
- Супер... а как се е уредила с шестцифрено icq?!

Майка говори с детето си:
- Мамо, може ли вече да нося сутиен?
- Не!
- Защо ма мамо, вече съм на 14 години!
- Млъквай, бе, сине!

Пада мрак,
а мишките кликат
и геймъра пак
пред монитора викат.

Хъба премигва,
лан-а лети
и нежно ми мърка
моето пи-си.

Пускам турнира,
започвам игра
и бързо умира
изплашен врага.

С ловкост голяма
подскача тоз' бот,
награда пак няма,
а само хед-шот.

И грохот смразяващ
пак тътне навред -
редиймъра смазващ
лети все напред.

Базуката мощна
ракети зарежда,
щом жертвата локна
тя губи надежда.

Флак-а пак щрака,
гранати летят.
Шрапнели в атака
врага ще сразят.

Но чуеш ли близо
от снайпера шум,
залягай ти бързо,
не щеш ли куршум.

Опълченците на Star Craft

Из "Епопея на Незабравимите"

Нека носим йоще нагар по челото,
синини от stim-а, следи от теглото;
нека спомен лютий от зергски терор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни запомни историята, века,
нека да се слави името ни; нека
новий Brood War и Star Craft-ът стар
во веки остават на нашия хард!

О, Star Craft великий!
Три деня лютите марини
как бункера бранят. Цялата вселена
трепетно повтаря на боят ревът.
Пристъпи ужасни! Дванадесетий път
зергските орди лазят по урвата дива
и тела се стелят, и слуз я залива.
Зерглинг подир зерглинг! Рояк след рояк!
Кериган безумна сочи букнкер як
и вика: "Търчете, тамо са раите!"
Зерги пак се юрват с писък страховитий,
безчетни, безумни, с пяна по зъбите.
Върхът отговаря с вик: "Go-go-go!"
И с нов дъжд куршуми, огън и дим,
марините наши, на чуждопланетния камък,
пуцат и ругаят, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да е по-напред,
гърди геройски на смърт да изложи
и един зерг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Зергове ревът,
муталиски налитат и падат и мрат;
Идат на орляци, бягат като овци
и пак се завръщат; медици-орловци
лекуват другари по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отнийде взорът надежда не види
и Протоски съюзник не фърчи към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
преди това ще вземат безчет зерги с тях.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последния напън вече е настал.
Тогава Джим Рейнър, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади маринци,
венчайте Човечеството с лаврови венци!
На вашата сила Играчът повери
базата, войната и себе си дори!"
При тези думи силни марини горди
очакват геройски извънземните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Танкове застават в "обсада" тогаз,
стимовете липсват, пушкалата траят,
бронята не пази - гърдите остаят,
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"Човечеството цяло сега нази гледа,
тоя бой е важен - то ще ни съзре,
ако би бегали, да мрем по-добре!"
Последното оръжье - атомната бомба!
Невидим Дух я пусна върху зергския стан
и след този удар всичко беше в плам.
Дроуни и сгради изчезнаха там.
Но вълни по-нови от зерги дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки;
Йоще миг - ще падне човешката база...
Протоси дойдоха, почна се клане,
зилотите нервни и даркове бесни,
зергите падат, вече мрат лесно...

И днес йощ Blizzard, щом E3 настане,
спомня си за Star Craft - игра голяма, славна,
а геймърът се моли, иска и зове,
чака да направят Star Craft 2!

Дошло време една жена да ражда. В родилния дом докторът казва на мъжа:
- Имаме едно съвсем ново изобретение, което взима болката от раждането и я прехвърля на бащата. Искате ли да тествате и да помогнете на жена си да роди по-леко?
Мъжът се съгласил естествено.
Започнало раждането.
Доктора:
- Пускаме прехвърлне на болката от майката към бащата на 10 процента, как се чувствате?
Мъжа:
- Отлично.
- Качваме на двадесет процента, как сте?
- Отлично.
- Покачваме вече на 50 процента?
- Отлично съм.
- Пускаме на 100 процента! Как сте сега?
- Докторе, много съм добре, никаква болка на усещам!
Родила жената нормално. Прибира се мъжа вкъщи, а пред входа тълпа, полиция. Пита какво се е случило.
- Съседът ви умря!

- Тате! А ти в училище би ли се?
- Разбира се, бих се.
- А всички ли наби?
- Разбира се, всички.
- Тате! А може ли да те помоля повече да не идваш при нас в училище?

- Ало, Международният валутен фонд ли е?
- Да.
- Обаждаме се от България. Бихте ли ни превели пари...
- Веднага превеждаме! “Пари” - “money”, “money” - “Пари”...

Най-висшата степен на скъперничеството:
Да завързваш скъсаните ластичета за банкноти!

В офиса на някаква фирма влиза симпатичен млад човек.
- Добър ден - поздравява секретарката.
- Добър - отговаря лъчезарно усмихнат младежът. - Добър беше денят... Пък аз съм от данъчната...

Много лесно е да направиш една жена щастлива...
За съжаление - и ужасно скъпо!