- Нима не се досещате, че обвиняемият нарочно ви е накарал да отидете в безлюдния парк?
- Досещах се, но не очаквах, че ще грабне чантата ми и ще побегне...

В съда. Съдията:
- Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ...
Вик от залата:
- Мамка му! Гаден педал!
Съдията:
- Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата...
Вик от залата:
- Ах ти, скапаняк...
Съдията:
- Тихо! След това сте убили млекаря с брадва...
Вик от залата:
- Да се затриеш, дано!
Съдията:
- Разбирам, че сте ужасени, но все пак, моля ви за тишина в залата.
Вик от залата:
- Нищо не разбираш! 10 години живеем с тоя педал врата до врата. Когато имах нужда от водопроводен ключ, лопата или брадва, тоя гад винаги казваше: "Нямам, нямам!"...

Килията на рецидивистите в строго охраняван затвор. Всички рецидивисти стават един по един и казват:
- Джон обича Мамбо!
- Джек обича Мамбо!
- Сам обича Мамбо!
- ...
- ...
- Всички ние обичаме Мамбо!
Намръщен негър в другия край на килията мърмори:
- А Мамбо ви ненавижда всичките!

Съдия пита обвиняем:
- В какво сте обвинен?
- Че съм напазарувал за Коледа по-рано, ваша светлост.
- Но това не е престъпление! Колко рано е било, когато сте пазарували?
- Преди магазинът да отвори.

- Защо набихте съседа си?
- Защото иначе сега щяхте да питате него защо е набил мен.

Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената...
- Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената...
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!

- Подсъдимият, познавате ли човека, който вчера сте ударили с бутилка по главата?
- Не, господин съдия. Не е този. Много добре си спомням, че онзи нямаше превръзка на главата.

Съдията пита свидетеля:
- На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
- На 14 метра и 39 сантиметра.
- Какво? Откъде знаете толкова точно?
- Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
- Защо?
- Защото знаех, че няма начин някой като вас да не ми зададе този идиотски въпрос.

Мюлер:
- Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
- Почвай с лошата.
- Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
- И какво по-лошо от това?
- Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

В съда:
- Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания?
- Да, обещаха ми лека кола.

- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията.
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи...

Един съди приятеля си за това, че не му е върнал дълга от хиляда долара. Оня твърди, че е изплатил дълга си напълно.
Няма достатъчно доказателства и съдът не стига до никакво определено решение. На улицата ищеца разгневено се обръща към другия:
- Никога през живота си не съм виждал лъжец като теб! Как можеш да твърдиш, че си ми върнал парите, когато и двамата много добре знаем, че не съм ти давал на заем никакви пари!

Прибират един бандит в ареста за убийство на бабичка. В процеса на следствието се установява, че тоя е утрепал бабето, за да и открадне чантата, в която имало пет лева.
На разпита следователя му вика:
- Може ли да си толкова прост, бе! Да утрепеш бабичка за пет кирливи лева!
- Ех, г-н следовател... Една бабичка - пет лева, две бабички - десет лева, а сто бабички, ааа?

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

В банката.
- Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте?
- Разбира се, че ще тегля... По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

- Защо решихте да ограбите точно този магазин? - пита съдията.
- Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем...

Затворник се оплаква на надзирателя:
- Храната ви е направо отвратителна! Днес в супата си намерих патрони, а в салатата - пистолет!

- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.

Жена е на свиждане при мъжа си в затвора.
- Скъпи - казва му тя, - в къщи се сетихме, че в четвъртък се навършва точно една година откакто ти попадна зад решетките. По този повод решихме да си устроим малко тържество...

В затвора пристига прясно осъден затворник. Надзирателят му връчва затворническото облекло и му посочва една врата:
- Трябва да се изкъпеш.
- Откъде накъде? - протестира затворникът. - Това го нямаше в присъдата!