- Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години!
- Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете!

- Ще кажете ли нещо в своя защита, обвиняеми?
- Уважаеми господин съдия! Облегнах се на витрината без да искам и тя се счупи. Тогава влязох вътре, за да оставя на собственика името и адреса си. Колкото до това, че полицаите ме завариха пред отворената каса, мога да ви уверя, че точно в този момент търсех лист и молив...

- Щом казвам "не съм го откраднал", значи няма да ви го върна!

Двама току-що заловени престъпници си говорят:
- Абе имаш ли някой познат в полицията да ни измъкне оттук?
- Ами имам един познат ама...
- Кой?
- Брат ми, от две седмици е в следствения арест.

Съдията пита обвиняемия:
- Така ли откраднахте, както разказа прокурорът?
- Не точно така, но и неговият метод заслужава внимание.

Надзирателят командва затворниците:
- Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министъра!
Глас от залата:
- Него пък за какво са го вкарали?

В затвора:
- Васко, честита нова година!
- Каква нова година бе, виж че е лято!
- Сега бях на разпит, казаха че ще ти лепнат още една година за кражба.

Съдията:
- Напомням ви да говорите истината, цялата истина и само истината! Е, какво имате да ни кажете?
- Ами какво да ви кажа при такива ограничения?

- Обвиняеми, трябваше веднага да предадете намереното портмоне в полицията!
- Ами аз отидох още същия ден, но в полицията нямаше никой.
- Тогава защо не отидохте на следващия ден?
- На следващия ден в портмонето вече нямаше нищо.

- Подсъдими, защо не се откажете от обирите? Знаете, че след всеки взлом ви залавят...
- Е, нека не преувеличаваме, господин съдия. Чак пък след всеки!

- Обвинен сте, че сте откраднали една домашна патица - казва съдията.
- Това беше дива патица, господин съдия!
- Откъде разбрахте?
- Трябваше само да видите колко се измъчих, докато я хвана!

Извадка от автобиография:
- Аз съм много примерен човек - изпълнявам си съвестно задълженията, никога не противореча на шефа, спазвам си работното време, не пия, не пуша, не обиждам, верен съм на жена си... но като изляза от пандиза друга птичка ще запее...

Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж.
- Вие какво правите тука?
- Ами свидетел съм.
- По кое дело?
- Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.

Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро.
Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.
- Хайде да ги преброим - предложил единият.
- Защо ти трябва! - отговорил уморено другият. - Нека сега си починем, а колко сме задигнали, ще разберем утре от вестниците.

Двама луди решили да избягат от лудницата. Но трябвало първо да прескочат сто огради.
Почнали да прескачат. Стигнали 15 ограда и единия попитал:
- Измори ли се?
- Не.
Стигнали до 50.
- Измори ли се?
- Не.
Стигнали до 99.
- Измори ли се?
- Да.
- Дай тогава да се връщаме.

- Задигнали сте дрехите на човека, когато се къпел. Имате ли да кажете нещо за свое оправдание?
- Да, на това място къпането беше забранено.

Двама бивши затворници минават край затвора.
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

Двама приятели играят табла. По едно време единият се ядосва и удря с таблата по главата другаря си. За нещастие той умира. В съдът съдията го пита:
- Защо уби приятеля си?
- Ами играем си ние на табла и той хвърля заровете - дюшеш. Пак хвърля - пак дюшеш. Отново хвърля - отново дюшеш. За четвърти път хвърля - дюшеш...
- Ами ти защо не го удари с таблата по главата?

Вкарват в килията нов затворник. Той оглежда обстановката и пита надзирателя:
- За какво са тия решетки на прозореца?
- Заради сигурността.
- Вие не сте наред! Кой ще влиза в затвора чрез взлом?

- Защо не спасихте жена си, когато тя се давеше?
- Аз така и не разбрах, че се давеше - тя си викаше както обикновено.