Две мравки тръгнали на лов за слонове.
Стоят в засада на един клон, слонът минава отдолу и те му скачат на врата. Едната мравка вика на другата:
- Сега остана само да го съборим и като падне да го сритаме...

- Защо в Люксембург не обичат да играят футбол?
- Това е много неудобна игра, ако някой ритне топката по-силно, трябва ходят да я гонят я в Белгия, я в Германия, я във Франция.

Жена се кара на мъжа си пияница:
- Не разбирам как може по цял ден да стоиш в кръчмата?
- Ами като не разбираш защо тогава обсъждаш неща, който не разбираш?

- Вярваш ли, че склюването на брак в петък носи нещастие?
- Разбира се защо петък да е изклюение.

Един Хипопотам си стоял в едно малко езерце... Маха си той с ушите и си прави балончета. По едно време се задава друг Хипопотам и му казва:
- Брато ади с мен в другото езеро да плашим малко жабите.
- Да бе да, ти си голям идиот бе! Сега ша хвана да зарежа всичко тука да ида да се занимавам с щуротии.

Вече на вярвам на надписи! Пише "Жени": Влизам, гледам кенеф.

Преди да прочетете теста се увеете, че сте над 18 и сте тъпи! Иначе ефект няма!
Та..
2 крокодила си летели... единият бил зелен, а другият завил на дясно!
Въпросът е:
Колко тежи птицатА?!
****
Отговор: ашуп ен отощаз кинлидалх мамян

Едно ято "уртомутодучета" си летяло над една планина на име... "Плешивидилава"; по-пътя, едното се сетило, че си забравило джинзафойзерчето и се върнало да си го вземе. На връщане го срешнал един "Плешивидилав" старец и го смъртофлясал.
Извод: Когато отивате на път не си забравяйте Джинзафойзерчето!

Един крал имал три дъщери... Когато дъщерите пораснали и станали за женене той ги извикал при себе си. Дал на всяка една от тях по-една вълшебна пръчица и казал:
- Скъпи мои чеда, настана време всяка една от вас да се задомява. Тези три пръчици са вълшебни. Хвърляте пръчицата и където падне в това кралство ще се омъжите.
Най-голямата хвърлила своята тояжка. Тя паднала в едно много далечно и богато царство. С много умен и красив принц. Средната сестра... "Демек втората сестра" последвала примера й. И тя същия късмет!!! Дошло ред на най-малката хвърлила тя своята вълшебна пръчица която паднала в едно блато... Не просто "Блато", а направо гадно тресавище. Отишла тя при нейната пръчица и гледа до нея един жабок. Жабок с гигантски размери. И изведнъж я осенила мисълта... Спомена за Приказката, в която принцесата целунала жабока и той се превърнал в млад и красив принц. Навела се тя и целунала жабока също като в приказката, но той не се превърнал в принц, а просто я гладал изумено с огромните си очи и примигвал на парцали. Тя се зачудила навела се отново и пак го целунала. И пак нищо. Ядосана тя, че жабата не се превръща в очаквания от нея приказен принц го целунала трети път. Отново нищо. И се разпсувала... Тогава Жабока проговорил с човешки глас:
- Принцесо, принцесо аз съм принц, но магията ми е много силна. Трябва да ми духаш. Ади почвай.

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.

Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.

Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!

Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

- Докторе, вярвате ли в...
- Телепатията? Не, изобщо

На гара, някъде в Русия, чакат Наташа Ростова и поручик Ржевски. След дълго мълчание, Наташа Ростова замислено казва:
- Поручик, а знаете ли, че пенисът Ви е като Сибирския експрес?
- Какво Наташа, толкова е дълъг? - казва доволно поручикът.
- Не, стои само една минута...

Киркор и Гарабед - на лов за лъвове. Обикалят, обикалят, и по едно време насреща им - лъв! Хвърлили пушките и побегнали. Киркор бягал с всички сили и успял да се качи на един баобаб. Гарабед не успял да дотича навреме до баобаба и да се качи. Бяга той около дървото, бяга, а лъвът след него. Отгоре Киркор му вика:
- Бягай по-бързо, настига те!
А Гарабед го успокоява:
- Няма страшно, водя го три обиколки!

Водка Буратино - една чаша и си дърво!

Пийте новата ракия машина на времето една чаша и вече е утре!

Човек трябеа да остави и нещо след себе си не само когато е клекнал.

След първата брачна нощ булката се оплаква на баща си:
- Тате, мъжът ми иска да ме е... в г... направи нещо, говори с него, защото ще се разделим.
- Но дъще защо, разликата между жената която се е.. в г... и която не се е 40 стотинки.
- Как така 40 стотинки?
- Ами дупката на жената която се е... е колкото 50 стотинки, а на жената която не се е 10 стотинки, то бива ли за 40 стотинки да се караме със зетя????

По комунистическо време на проверка в 5б клас дошъл Майор Митев. Учителката искала да се подмаже на майора и триабвало всеки един от класа да каже по 1 изречение в което всички думи да започват с "М". Станала Марийка и казала:
- Майор Митев марширува. - всички ръкопляскали.
Станал макия Жорко и казал:
- Майор Митев мачка мафията - и отново цялата класна стая избухнала в аплодисменти.
Изредил се целия клас и останал Иванчко които тактично се скатавал зад прозореца със спуснато перде. Майор Митев го забелязал и казал:
- Искам момчето което се крие зад прозореца да каже изречение.
При което учителката изтръпнала и казала, че го боли гърлото и не може да говори, но майор Митев бил непреклонен и искал да чуе изречение. Станал Иванчо и казал:
- Мека минарета, мараня, майор Митев маа минет на млад мохамеданин, маашала.

- Тате, тая нощ сънувах, че си ми купил шоколад!
- Браво, Иванчо! Ако ме слушкаш, за Нова Година може да сънуваш, че съм ти купил колело...

Зет отива на годишнина на тъща си. Спира колата пред двора и моли няколко от гостите да му помогнат да свали подаръка. Тъщата гледа как свалят огромен кашон и си мисли:
- Това сигурно е от новите перални или от печките с керамичните плотове.
Дърпа тя огромната червена панделка и какво да види - кашона пълен с камъни.
- Ама какво е това?
- Камъни, бабо. Да си ги постелеш, да се влачиш по тях и да си съскаш!