Изпит по електротехника. Доцентът пита студент:
- Какво е това променлив ток?
- Ами то е един такъв ток... ъ-ъ-ъ... абе няма го, няма го, и после изведнъж като те тресне!
- Какво е това променлив ток?
- Ами то е един такъв ток... ъ-ъ-ъ... абе няма го, няма го, и после изведнъж като те тресне!
Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно.
- Как те хванаха? - питат го шефовете му.
- Ами на лекциите - всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха.
Пращат друг шпионин, той се връща след месец.
- Как те хванаха?
- Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча - и ме разкриха.
Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща.
- Тебе пък как те хванаха?
- Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията - всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
- Как те хванаха? - питат го шефовете му.
- Ами на лекциите - всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха.
Пращат друг шпионин, той се връща след месец.
- Как те хванаха?
- Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча - и ме разкриха.
Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща.
- Тебе пък как те хванаха?
- Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията - всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
Студентско парти.
В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото.
Момичето обяснява:
- Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото.
Момичето обяснява:
- Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Един професор много си харесал една студентка и все не й давал изпита. Явява се тя втори, трети път - пак същото.
- Колежке, не разбрахте ли че докато не ми пуснете няма да ви дам изпита? - казал професорът.
- Готово. - отвърнала студентката.
Като свършили професорът рекъл:
- Колежке, ако знаех че сте девствена никога нямаше да настоявам.
- Професоре, ако знаех че ще ви стане щях да си сваля чорапогащника.
- Колежке, не разбрахте ли че докато не ми пуснете няма да ви дам изпита? - казал професорът.
- Готово. - отвърнала студентката.
Като свършили професорът рекъл:
- Колежке, ако знаех че сте девствена никога нямаше да настоявам.
- Професоре, ако знаех че ще ви стане щях да си сваля чорапогащника.
Солиден съветски чиновник отишъл във Франция.
Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си.
- Помисли си - уговаря я той. - Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие...
- Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие - в общежитие.
Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си.
- Помисли си - уговаря я той. - Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие...
- Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие - в общежитие.
Професорът пита свой студент:
- Колега, какво ви е отношението към висшата математика?
- Ами... нещастна любов.
- Какво имате предвид?
- Аз я обичам, но тя не ми се отдава.
- Колега, какво ви е отношението към висшата математика?
- Ами... нещастна любов.
- Какво имате предвид?
- Аз я обичам, но тя не ми се отдава.
Изпит във ВТУ. В залата влиза добре почерпен студент, подпира се на масата на професора и казва:
- Г-н пр-р-рофесор-ре, н-н-на-пити из-з-питвате ли?
Професорът:
- По принцип не, но за вас ще направя изключение.
Студентът се провикнал през рамо:
- Момче-е-е-та, внесете го!
- Г-н пр-р-рофесор-ре, н-н-на-пити из-з-питвате ли?
Професорът:
- По принцип не, но за вас ще направя изключение.
Студентът се провикнал през рамо:
- Момче-е-е-та, внесете го!
Студент пише писмо на баща си:
"$къпи татко,
$пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб.
Твой $ин."
Скоро пристига писмо от бащата:
"Синко,
Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети.
Баща ти."
"$къпи татко,
$пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб.
Твой $ин."
Скоро пристига писмо от бащата:
"Синко,
Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети.
Баща ти."
- Какво ще стане ако валяк мине през студентско общежитие в 2 ч. сутринта?
- Порно списание!
- Порно списание!
Студенти влизат в столичен бар.
Единият от тях нервно извиква на бармана:
- Барман, една каса боза и "Сладкопойна чучулига" до дупка!
Единият от тях нервно извиква на бармана:
- Барман, една каса боза и "Сладкопойна чучулига" до дупка!
Изпит в университета. Професорът пита:
- Въпрос за отличен - как се казвам?
Гробно мълчание сред студентите.
- Въпрос за много добър - какъв цвят е учебникът?
Пълно мълчание.
- Въпрос за добър - по какво сте на изпит?
От задните банки се чува приглушен шепот:
- Един лесен въпрос не зададе до сега!
- Въпрос за отличен - как се казвам?
Гробно мълчание сред студентите.
- Въпрос за много добър - какъв цвят е учебникът?
Пълно мълчание.
- Въпрос за добър - по какво сте на изпит?
От задните банки се чува приглушен шепот:
- Един лесен въпрос не зададе до сега!
В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката:
- Извинявайте, да знаете къде е ВИАС?
- Да! ВИАС изгоря.
Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал:
- Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря!
- Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!
- Извинявайте, да знаете къде е ВИАС?
- Да! ВИАС изгоря.
Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал:
- Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря!
- Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!
Срещат се двама приятели.
- На къде?
- Търся сина си. По улиците го няма, и в интернет клубовете, и в кафенетата...
- Може да се е отбил в училище.
- На къде?
- Търся сина си. По улиците го няма, и в интернет клубовете, и в кафенетата...
- Може да се е отбил в училище.
Нощ преди изпит. В дома на професорът звъни телефона. Професорът вдига и със сънен и раздразнен глас казва:
- Да!
- Какво, спиш ли, гадино?
- ?!
- А ние тука учим.
- Да!
- Какво, спиш ли, гадино?
- ?!
- А ние тука учим.
Времето е пари, парите са коли, парите са жени, а аз нямам време. Следователно - оставам на сухо за още дълго.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
Случайно в едно купе на нощния екпрес София-Варна, попаднали адвокат, бизнесмен, студент и сексапилна млада дама, която не криела прелестите си. Мъжете жадно гледали стройните бедра, едрите гърди и сочните устни...
- Искате да ме чукате ли? - изненадала ги тя. - Вземам по лев на вкарване и изкарване, лев навътре, лев навън.
Пичовете се навили, при тая сексапилна дама нямало да им отнеме много време за да свършат и така да минат на по-тънка лайсна. Дамата смъкнала бикините си и попитла кой е пръв. Пичовете излезли в коридора, хвърлили чоп за реда. Пръв бил адвоката, влязал и след две минути излязал.
- Как е? - попитали дръгите двама мераклии.
- Огън, една врътка и свърших... 18 лева ми излезе...
Втори бил бизнесмена, влязъл при мацката и се наел да върши бизнес... след три минути и той излязъл.
- Е-еее, как беше?
- Абе прекара ме малко, трябваше по-рано да свърша, ама смени позата, и закъснях със свършването, 38 лв.
Последен бил студента, влязал при мадамата и го хоп потопил малкия вътре.
- Гладното студенче, след една минута ще е навън - присмял се бизнесмена.
Минали се пет минути, студента продължавал да не излиза, изнизали се още десет, пенайсет...
- Абе, това студенче ще излезе голям паралия - недоумявали спътниците отвън в коридора.
След като минал един час, адвоката рекъл:
- Това не може да бъде, да не му се случило нещо, дай да проверим.
Речено сторено, открехнали вратата на купето, мадамата била с вирнати крака, а студента легнал отгоре и с набит кур до мъдете...
- Какво става бе, пич? - попитал бизнесмена.
- Дайте едно левче бе хора! - просълзен казал студента- имах само един лев, вкарах го и нямам други пари, за до изкарам...
- Искате да ме чукате ли? - изненадала ги тя. - Вземам по лев на вкарване и изкарване, лев навътре, лев навън.
Пичовете се навили, при тая сексапилна дама нямало да им отнеме много време за да свършат и така да минат на по-тънка лайсна. Дамата смъкнала бикините си и попитла кой е пръв. Пичовете излезли в коридора, хвърлили чоп за реда. Пръв бил адвоката, влязал и след две минути излязал.
- Как е? - попитали дръгите двама мераклии.
- Огън, една врътка и свърших... 18 лева ми излезе...
Втори бил бизнесмена, влязъл при мацката и се наел да върши бизнес... след три минути и той излязъл.
- Е-еее, как беше?
- Абе прекара ме малко, трябваше по-рано да свърша, ама смени позата, и закъснях със свършването, 38 лв.
Последен бил студента, влязал при мадамата и го хоп потопил малкия вътре.
- Гладното студенче, след една минута ще е навън - присмял се бизнесмена.
Минали се пет минути, студента продължавал да не излиза, изнизали се още десет, пенайсет...
- Абе, това студенче ще излезе голям паралия - недоумявали спътниците отвън в коридора.
След като минал един час, адвоката рекъл:
- Това не може да бъде, да не му се случило нещо, дай да проверим.
Речено сторено, открехнали вратата на купето, мадамата била с вирнати крака, а студента легнал отгоре и с набит кур до мъдете...
- Какво става бе, пич? - попитал бизнесмена.
- Дайте едно левче бе хора! - просълзен казал студента- имах само един лев, вкарах го и нямам други пари, за до изкарам...
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосинът има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият, ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосинът има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият, ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Когато жената казва:
"Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!"
Всъщност мъжът чува:
"Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
"Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!"
Всъщност мъжът чува:
"Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
Два сръбски Миг-а патрулират над Сърбия по време на войната с натовците. Скука - няма вражески самолети. Единият пилот се обажда по радиото на другия:
- Зоране, айде на бас на една сливовица, че не можеш да уцелиш оная гарга!
Зоран мисли:
- Е, за една сливова - може!
Зоран стреля по гаргата, чува се страшен взрив - летят черни отломки. Двамата пилоти са изненадани, гаргата е още по-изненадана, а най-изненадан е пилота на сваления невидим F-117 Стелт.
- Зоране, айде на бас на една сливовица, че не можеш да уцелиш оная гарга!
Зоран мисли:
- Е, за една сливова - може!
Зоран стреля по гаргата, чува се страшен взрив - летят черни отломки. Двамата пилоти са изненадани, гаргата е още по-изненадана, а най-изненадан е пилота на сваления невидим F-117 Стелт.