Полицията. Звъни се.
- Ало, полицията, аз съм Берлускони. Някой е обрал колата ми до шушка. Сядам аз зад волана, а воланът липсва. Няма ги педалите, няма скорости, няма табло, няма нищо. Веднага пратете хора.
След 10 минути, телефонът в полицията отново звъни.
- Ало, полицията, пак съм аз, Берлускони. Не пращайте никого. Аз съм бил седнал на задната седалка.

Силвио Берлускони е известен и с вицовете, в които той е главен герой. За да разчупи леда при едно от посещенията си в Брюксел преди време, той разказал следния виц за самия себе си.Лети си Берлускони с хеликоптер над площад "Сан Джовани" и гледа - долу десет хиляди души протестират срещу правителството. Замислил се премиерът какво да стори за бедните хора.
- Дали да не им хвърля един чек за 10 хиляди евро? Така със сигурност ще направя щастлив поне един от тях, промърморил той под носа си.
После обаче решил, че така не става.
- Май ще е по-хубаво да хвърля два чека по 5 хиляди евро. Така щастливите ще бъдат двама.
Постоял известно време, погледал тълпата под себе си и пак цъкнал с език.
- Не, не става. Малко ще са ощастливените. Но пък ако хвърля 10 хиляди чека за по 1 евро, какво щастие ще донеса.
Тогава се обадил пилотът на хеликоптера:
- Знаете ли как ще зарадвате всичките 10 хиляди души, господин премиер? Вместо да им хвърляте евро, по-добре вие се хвърлете долу.

Разхождат се двама еврейски търговци във Ватикана и разглеждат изобилието от сергии със сувенири. Единият пита:
- Абе, Исус Христос какъв е бил?
- Евреин - отговаря другият.
- А апостол Петър?
- И той е бил евреин.
- А Павел?
- И той.
- Ами тогава защо оставихме целия този бизнес на италианците?

Жена крещи на улицата:
- Помогнете... няма ли кой... детето ми глътна монета.... сега ще умре... помогнете...
Изведнъж от тълпата изскача мъж, бързо хваща детето за краката и започва да го тръска с главата надолу, докато не изпадне монетата.
Майката започва да благодари горещо на спасителят:
- Благодаря ви докторе, ако не бяхте вие...
- А, няма нужда, само че аз не съм доктор, аз съм данъчен инспектор...

Едно момченце си купило "Кока-кола", но не можело да си отвори бутилката. Огледало се наоколо и видяло на отсрещния тротоар полицай. Отива при него и го моли:
- Чичко полицай, ще ми отвориш ли бутилката?
Полицаят взел шишето, поогледал го и извикал:
- Отваряй! Полиция!

Двама чукчи, баща и син си седят в къщата. По едно време синът пита бащата:
- Тате, вярно ли е, че ние, чукчите сме най-тъпата нация на света?
- Не, моето синче, не е вярно, да чукнем на дърво. Чук-чук.
- Влез!

В парка на пейка седят гражданин и полицай. По едно време гражданинът извикал:
- Ай, тяхната мамица...
- Какво си се разпсувал на обществено място? - срязал го полицаят.
- Как какво - пейката е прясно боядисана!
- Ай, тяхната мамица...

Сър Тоби бил благородник в Англия. Хората започнали да го отбягват, изключвали го от всякакви клубове, защото се изказвал много цинично. Една вечер Сър Тоби, самотен, се разхождал из пустите улици на Лондон. Един човек се приближил до него, съжалил го и му казал, че може да го заведе на сбирката в неговия клуб, ако се държи прилично. Щом Сър Тоби влязъл в клуба, на хората вътре им станало неудобно, защото знаели как се държи той. Въпреки това, Сър Тоби не оправдал очакванията им и се държал на ниво. Започнали да играят на една игра. Тя се състояла в това, че всеки държи в джоба си по един предмет и когато дойде редът му, трябва да каже от колко букви е предметът и последната му буква. Дошъл редът на Сър Тоби и той казал, че предметът в джоба му е с три букви и завършва на "р". Всички много се възмутили и започнали да се провикват:
- Портиер, дайте му палтото!
Сър Тоби извадил от джоба си един зар и казал, че това е бил предметът, който е държал. Всички започнали много да му се извиняват и го поканили отново в играта. Дошъл пак редът на Сър Тоби, а той пак казал, че предметът в джоба му е с три букви и завършва на "р". Всичи започнали да се провикват:
- Зар, зар!
А сър Тоби казал само:
- Портиер, дай ми палтото!

Сред любимите анекдоти на Берлускони е следният, пише "Кориере дел джорно":Едно индианско племе започнало, както винаги, да се подготвя за зимата. Което означавало преди всичко хората да се запасят с достатъчно количество дърва. По традиция вождът отишъл високо в планината да пита Свещения планински дух каква ще бъде зимата.
- Студена - отговорил духът. И индианците тутакси се захванали да трупат дърва.
След няколко дни вождът отново се качил в планината и пак попитал духа каква ще е зимата. Отговорът бил:
- Супер студена!
Индианците започнали да режат отново дърва и да ги струпват около типитата за горене.
За трети път задал въпроса вождът и за трети път духът отговорил:
- Тази зима ще бъде толкова студена, каквато никой не помни от 100 години насам.
Тогава един от по-младите индианци се престрашил да попита духа как точно разбира какво ще се случи в следващите месеци. И онзи от планината рекъл:
- Ами гледам там долу, твоите хора режат и трупат дърва, режат и трупат дърва. Логично - щом се запасяват така, зимата ще бъде много, много студена.

Дете на бизнесмен си пише домашното по математика.
- Тате, колко е две по две?
- Зависи - купуваш или продаваш?

Един велосипедист блъснал Бърнард Шоу на улицата, но и двамата останали невредими. Шоу се усмихнал и казал на велосипедиста:
- Нямате късмет, господине. Ако бяхте малко по-енергичен, щяхте да влезете в историята като мой убиец.

Шерлок Холмс и д-р Уотсън отиват на паркинга и Холмс дълбокомислено отбелязва:
- Уотсън, пипали са ни колата!
- Как разбрахте, приятелю? - с възхита пита докторът.
- Елементарно, Уотсън, няма я!

Виктор Юго пътувал из Франция. В едно село му поискали паспорта и полицаят го попитал с какво се занимава:
- Ами, аз пиша - отговорил писателят.
- Аз не ви питам дали можете да пишете, а как печелите средства, за да живеете?
- Моите средства са в перото.
Полицаят се обърнал към чиновника си и му казал:
- Запишете! Виктор Юго - търговец на пера.

Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел:
- Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник?
- Да, Джон. Всъщност откъде се обаждаш?

Съобщение на пресцентъра на Министерския съвет в Чукотка:
"Днес следобед правителството проведе заседание при закрити врати. В късния следобед ключът от вратите беше намерен."

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.

Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите, ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязъл да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото...

Петка и Чапай правят научен експеримент за движението на мухите.
Хващат една муха и първо й отрязват единия крак. Петка й казва:
- Ходи! - и тя тръгва.
Счупват втория крак на мухата. Петка пак казва:
- Ходи! - и мухата продължава.
Счупват третия крак на отчаяната муха и Петка отново командва:
- Ходи!
Мухата обаче няма как да тръгне. Чапаев прилежно записва в дневника:
- Когато на мухата се откъснат повече от два крака, тя не чува.

Белите обградили селото и Петка се скрил в сеното, а Чапаев - в бъчвата.
По едно време обаче белогвардейците идват да търсят сено за конете си и откриват Петка в сеновала. Извличат го навън и крещят:
- Къде са останалите?
Петка доближава глава до бъчвата и казва:
- Василий Иванич, разкриха ни!

Петка и Чапаев реквизират мотоциклет на белогвардеец. Теглят го нагоре по хълма. Когато се изкачват, Чапаев казва:
- Ех, Петка, изтръпнаха ми ръцете буквално да го дърпам нагоре този мотор.
Петка отвръща:
- А питаш ли мен, като през цялото време трябваше да натискам спирачката.