Чапаев звъни на Петка по телефона. Там вдигат слушалката:
- Началникът на танковия корпус слуша!
Василий Иванич помислил, че е набрал грешно затворил и пак набрал номера на Петка. Оттатък отново му отговарят:
- Началникът на танковия корпус слуша!
- Петка ти ли си?
- Аз съм, Василий Иванич, аз съм.
- А защо лъжеш? Ти не си никакъв началник на танков корпус, ти си командир на един танк?
- Е да, но от танка само корпуса остана.
- Началникът на танковия корпус слуша!
Василий Иванич помислил, че е набрал грешно затворил и пак набрал номера на Петка. Оттатък отново му отговарят:
- Началникът на танковия корпус слуша!
- Петка ти ли си?
- Аз съм, Василий Иванич, аз съм.
- А защо лъжеш? Ти не си никакъв началник на танков корпус, ти си командир на един танк?
- Е да, но от танка само корпуса остана.
- Докторе, снощи сънувах, че съм бик и изядох цяла купа сено!
- Не си заслужава да обръщатe внимание на подобни дреболии. Хората сънуват какво ли не!
- Дреболии! А къде ми е матракът?
- Не си заслужава да обръщатe внимание на подобни дреболии. Хората сънуват какво ли не!
- Дреболии! А къде ми е матракът?
Учителят:
- Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?
- Да! Христофор Колумб.
- Защо?
- Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
- Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?
- Да! Христофор Колумб.
- Защо?
- Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
Каубой в съда. Съдят го за побой над жена му и тъща му. Съдията:
- Налагам ви глоба от 1007 долара за извършеното!
Каубоят:
- Защо такава странна глоба? Не 1000, а 1007 долара?
Съдията:
- 1000 - глоба по член 123 от закона на щата Тексас за побой, а 7 - местен данък за развлечения.
- Налагам ви глоба от 1007 долара за извършеното!
Каубоят:
- Защо такава странна глоба? Не 1000, а 1007 долара?
Съдията:
- 1000 - глоба по член 123 от закона на щата Тексас за побой, а 7 - местен данък за развлечения.
Стюардесата кани с дъвка един пътник.
- Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите.
Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата.
- Госпожице, елате ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
- Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите.
Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата.
- Госпожице, елате ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
Един човек спечелил голяма сума от тотото и решил да си купи игрище за голф. За да се научи да играе наел голф учител със световна слава. Преподавателят му дал първите си наставления:
- Това е стик? Това е топка? Виждате ли онова знаменце ей там в далечината. Целта на спорта е да ударите топката със стика и да я изпратите възможно най-близо до дупката, която е точно до знаменцето. Начинаещият удря по топката и тя застава точно на ръба на дупката.
- Страхотно! - казва учителят - За малко дори щяхте да я вкарате.
- По дяволите. Нали ти ми каза, само да я доближа до дупката.
- Това е стик? Това е топка? Виждате ли онова знаменце ей там в далечината. Целта на спорта е да ударите топката със стика и да я изпратите възможно най-близо до дупката, която е точно до знаменцето. Начинаещият удря по топката и тя застава точно на ръба на дупката.
- Страхотно! - казва учителят - За малко дори щяхте да я вкарате.
- По дяволите. Нали ти ми каза, само да я доближа до дупката.
- Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена!
- И какво е това приспособление?
- Прозорецът.
- И какво е това приспособление?
- Прозорецът.
- Господине, махнете това куче от мен! Вече имам бълхи!
- Шаро, дръпни се от господина! Той има бълхи.
- Шаро, дръпни се от господина! Той има бълхи.
Факти: Господ създал Адам, сметнал, че е нужно... Адам създал Ева, сметнал, че е нужно... Извод: Човек греши, само Господ е безгрешен.
Прибира се мъж изморен от командировка.
Влиза си вкъщи.
Гледа - жена му с друг в леглото.
Хваща пушката и вика:
- Е са те утрепах!
- Сър, не, моля ви!
- Че си в къщата ми - добре, че си в леглото ми - добре, че си с жена ми - добре, ама че газовата печка е на шест - е тва не е добре!
Влиза си вкъщи.
Гледа - жена му с друг в леглото.
Хваща пушката и вика:
- Е са те утрепах!
- Сър, не, моля ви!
- Че си в къщата ми - добре, че си в леглото ми - добре, че си с жена ми - добре, ама че газовата печка е на шест - е тва не е добре!
Фотограф казва на известна манекенка:
- А сега се опитайте да изобразите на лицето си дълбок размисъл. Аз ще ви помогна: на колко е равно седем по девет?
- А сега се опитайте да изобразите на лицето си дълбок размисъл. Аз ще ви помогна: на колко е равно седем по девет?
Толкова много беше заделил за черни дни, че ги чакаше с нетърпение.
На края на работния ден. Уморен КАТ-аджия спира кола:
- Добър ден! Старшина Иванов, моля, вашите пари!
- Добър ден! Старшина Иванов, моля, вашите пари!
Молитва на добрия служител:
Господи,
дай ми мъдрост, за да разбирам този дебил - моя шеф;
дай ми, Господи, търпение, за да издържам глупостта му, и за милосърдие те моля, Господи, за да му прощавам, но само не ми давай сили, Господи, че ще го убия този кучи син!
Господи,
дай ми мъдрост, за да разбирам този дебил - моя шеф;
дай ми, Господи, търпение, за да издържам глупостта му, и за милосърдие те моля, Господи, за да му прощавам, но само не ми давай сили, Господи, че ще го убия този кучи син!
Куче кажи бау!
- Мяу.
- Егати коня, чуролика като катерица с говорен дефект!
- Мяу.
- Егати коня, чуролика като катерица с говорен дефект!
- Как се нарича хлебар с дефект, но в женски род?
- Дефектна хлебарка!
- Дефектна хлебарка!
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време… - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време… - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Млада жена се оплаква на доктора:
- Просто не знам какво става с мен. Щом изпия чашка алкохол и веднага започвам да изпитвам невероятна нужда от секс.
- Добре ще обсъдим вашата болест. Но нека преди това изпием по чашка...
- Просто не знам какво става с мен. Щом изпия чашка алкохол и веднага започвам да изпитвам невероятна нужда от секс.
- Добре ще обсъдим вашата болест. Но нека преди това изпием по чашка...
В магазин за дрехи:
- Извинете защо на етикета пише 100% памук, а току що ми казахте, че блузата е 100% вълна? - Пита клиентката.
- Ами... за заблуда на молците! - Отговаря продавачката.
- Извинете защо на етикета пише 100% памук, а току що ми казахте, че блузата е 100% вълна? - Пита клиентката.
- Ами... за заблуда на молците! - Отговаря продавачката.
Събира старшината новобранците и започва със строг глас:
- Петров, я излез две крачки напред!
Излиза Петров а старшината му вика:
- Що е това родина бе, Петров?!
А Петров плахо:
- Миии... не знам!
Старшината го скастрил и му изкрещял:
- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.
Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:
- Абе Иванов, що е това родина бе?!
А Иванов мазничко:
- Ми майката на редник Петров.
Старшината почервенял от яд и се развикал:
- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.
Иванов:
- Разбрах.
Старшината:
- К'во разбра?!
А Иванов твърдо и уверено:
- Че Петров ми е брат!
- Петров, я излез две крачки напред!
Излиза Петров а старшината му вика:
- Що е това родина бе, Петров?!
А Петров плахо:
- Миии... не знам!
Старшината го скастрил и му изкрещял:
- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.
Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:
- Абе Иванов, що е това родина бе?!
А Иванов мазничко:
- Ми майката на редник Петров.
Старшината почервенял от яд и се развикал:
- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.
Иванов:
- Разбрах.
Старшината:
- К'во разбра?!
А Иванов твърдо и уверено:
- Че Петров ми е брат!