Адвокат в съдебната зала:
- Все пак да не забравяме, че това е само една проста кражба...
- Проста ли? - прекъсва го подсъдимия. Я се опитай и ти да откраднеш нещо!

В съда:
- Обвиняеми, как се казвате?
- Христо, без "а".
- Но в Христо няма "а"!
- И аз това ви казах...

- Нима не се досещате, че обвиняемият нарочно ви е накарал да отидете в безлюдния парк?
- Досещах се, но не очаквах, че ще грабне чантата ми и ще побегне...

В съда. Съдията:
- Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ...
Вик от залата:
- Мамка му! Гаден педал!
Съдията:
- Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата...
Вик от залата:
- Ах ти, скапаняк...
Съдията:
- Тихо! След това сте убили млекаря с брадва...
Вик от залата:
- Да се затриеш, дано!
Съдията:
- Разбирам, че сте ужасени, но все пак, моля ви за тишина в залата.
Вик от залата:
- Нищо не разбираш! 10 години живеем с тоя педал врата до врата. Когато имах нужда от водопроводен ключ, лопата или брадва, тоя гад винаги казваше: "Нямам, нямам!"...

Килията на рецидивистите в строго охраняван затвор. Всички рецидивисти стават един по един и казват:
- Джон обича Мамбо!
- Джек обича Мамбо!
- Сам обича Мамбо!
- ...
- ...
- Всички ние обичаме Мамбо!
Намръщен негър в другия край на килията мърмори:
- А Мамбо ви ненавижда всичките!

Съдия пита обвиняем:
- В какво сте обвинен?
- Че съм напазарувал за Коледа по-рано, ваша светлост.
- Но това не е престъпление! Колко рано е било, когато сте пазарували?
- Преди магазинът да отвори.

- Защо набихте съседа си?
- Защото иначе сега щяхте да питате него защо е набил мен.

Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената...
- Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената...
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!

- Подсъдимият, познавате ли човека, който вчера сте ударили с бутилка по главата?
- Не, господин съдия. Не е този. Много добре си спомням, че онзи нямаше превръзка на главата.

Съдията пита свидетеля:
- На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието?
- На 14 метра и 39 сантиметра.
- Какво? Откъде знаете толкова точно?
- Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих.
- Защо?
- Защото знаех, че няма начин някой като вас да не ми зададе този идиотски въпрос.

Мюлер:
- Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
- Почвай с лошата.
- Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
- И какво по-лошо от това?
- Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

В съда:
- Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания?
- Да, обещаха ми лека кола.

- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията.
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи...

Един съди приятеля си за това, че не му е върнал дълга от хиляда долара. Оня твърди, че е изплатил дълга си напълно.
Няма достатъчно доказателства и съдът не стига до никакво определено решение. На улицата ищеца разгневено се обръща към другия:
- Никога през живота си не съм виждал лъжец като теб! Как можеш да твърдиш, че си ми върнал парите, когато и двамата много добре знаем, че не съм ти давал на заем никакви пари!

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

- Защо решихте да ограбите точно този магазин? - пита съдията.
- Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем...

Затворник се оплаква на надзирателя:
- Храната ви е направо отвратителна! Днес в супата си намерих патрони, а в салатата - пистолет!

В затвора пристига прясно осъден затворник. Надзирателят му връчва затворническото облекло и му посочва една врата:
- Трябва да се изкъпеш.
- Откъде накъде? - протестира затворникът. - Това го нямаше в присъдата!

- Ще кажете ли нещо в своя защита, обвиняеми?
- Уважаеми господин съдия! Облегнах се на витрината без да искам и тя се счупи. Тогава влязох вътре, за да оставя на собственика името и адреса си. Колкото до това, че полицаите ме завариха пред отворената каса, мога да ви уверя, че точно в този момент търсех лист и молив...

- Щом казвам "не съм го откраднал", значи няма да ви го върна!