Борче разказва на приятел:
- Помним, имах едно гадже, дето като се чукаме все викаше: "Не свършвай в мене, не в мене, моля те само не в мене!" Много тъпа беше горката. "Не свършвай в мене!" Ми то друга немаше тогава!

Ай ем българче
Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.
Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд

Бисери на учители и ученици:
- Вие сте ебати нещастниците.. няма нито един пълен отличник!
- Тя Гери пак е спала на пирони.
- Мисъл тече в главата ми.
- Пак ще седна тука, ако щът и на баба ми да се обадят!
- И щи кажа тая пияна къде да си я завреш..
- Какво е can? - Кен ли.. кен е мъжа на барби?!
- Ах как мии дойдее, батеее! - Кое ти дойде?
- Ама госпожоо.. защо мойто компютърче няма ръчички?
- Ами най-добрият приятел на човека е.. мама, някакво магаре и самата аз.. ааа да и кучката защото женската кучка ражда дървени кученца.. /Цура/
- Столицата на Южноафриканската република е.. Македония!
- Езерото Байкал се намира в Италия.

Водят малко момиченце при психиатър.
Започва прегледът. Психиатърът я пита:
- Как се казваш?
- Петя.
- А на колко години си?
- На 5.
- Кой сезон е сега?
- Лято.
- Е как лято, вчера вози ли се на шейна?
- Возих се.
- А прави ли снежен човек?
- Правих.
- Е какво лято е сега!
- Скапано!

В кабинета на психиатъра:
- От какво се оплаквате? - пита лекарят.
- Постоянно ми се струва, че някой ме преследва!
- И от кога е това чувство?
- От както избягах от затвора.

В една лудница от време на време прибирали един невинен човечец на име Пешо, защото дърпал на връвчица една тухла, мислейки я за куче.
- Ей, Пешо! Пак ли ти бе! Хайде сега кажи това куче ли е или тухла?
- Абе, вие луди ли сте? Естествено, че е тухла!
Пуснали го. Той повървял, свил зад ъгъла и пак пуснал тухлата на земята. Обърнал се към нея и й казал:
- Видя ли, Шаро! Пак ги излъгахме!

Един луд пишел писмо. Главният лекар минал покрай него и го попитал:
- На кого пишеш писмо?
- На мене си - отговорил лудият.
- И какво пише в него? - попитал лекарят.
- Не зная, след три дни ще го получа…

В двора на лудницата един от лудите се разхожда и влачи след себе си един конец. Среща го доктора и го пита:
- Какво правиш?
- Разхождам си кучето.
- Ама как може така бе! Я му сложи веднага намордник!

Инспектират психиатрия. Проверяващият пита подготвен за изписване болен:
- Доволен ли сте от пребиваването тук?
- О, да! Много са добри! Положително и вас ще излекуват!
- Но аз съм министърът на здравеопазването!
- Не се притеснявайте, аз като влязох тук, бях президент на републиката!

Двама луди в стаята. Единия се е заровил под леглото - търси нещо.
Другия:
- Какво търсиш.
- Търся края на въжето!
- Не го търси! Аз го отрязах…

Жена върви по коридора на психиатрията. На една маса седят трима луди и играят на домино. Жената стига до някаква врата, хваща дръжката, дърпа - вратата не се отваря. Тръгва да си ходи, а единия луд се обажда:
- Дръпни по-силно!
Връща се жената, дърпа по-силно - резултата е същият.
- Абе, силно дърпай!
Дърпа пак - нищо.
Обръща се към лудия и казва:
- Ами заключено е!
- Ама ти искаш да влезеш ли? Аз пък си помислих, че ти трябва дръжката…

Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният.
- Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане.
- Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде.
- Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия.
- Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва.
- Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото.
Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника.
Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил.
След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен!
Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника.

Заглеждам се днес в колежките си в офиса - прави ми впечатление, че от ден на ден растат неудържимо, предимно диференциално. Седят си пред компютрите, плюскат чипс, Сникърс и бисквитки с количка и се оплакват че
нищо не ядат а непрекъснато пълнеят.
Най обичам да си вдигна ризката, да си стегна пресата и да кажа: “Глей кво стаа а, кво ше кажеш?” и тя почва веднага да циври - “Ама аз не съм закусвала почти, само две банички със средна боза, не съм обядвала и съм качила 11 килограма само този месец“…
Циврят и набиват чипс. За месец изяждат захар, колкото половината износ на Куба. Набиват захар, мазнини и консерванти, от които са постоянно изприщени и с хроничен запек и заради това смучат Активия, поради която пък имат постоянни газове. Очичките им са потънали в лицата като стафидки в козунак.
И все ме питат - кажи как се поддържаш такъв стегнат?
Ми с липосукция, ботокс и хероин - как иначе? Зор видях докато се заразя със СПИН, само и само да съм слабичък. Да не съм луд да пазя диета и да ходя на фитнес три пъти седмично, плюс изкачване на Витоша пеша всяка неделя.
Казвам им - “Хайде да ви водя на Витоша в неделя“, а те: “Ама пеша ли ще ходим?“ Не бе - аз и колегата от вноса ще ви направим столче и ще ви качим на ръце до Бай Кръстьо.
Животът им се състои от чипс, бисквитки, “Море от любов” и “Един срещу всички”. Как пък един път не ми пуснаха разпределение без да го объркат?!? При разговор с тях автоматично започвам да крещя - като кучето на Павлов съм
станал. Като вляза в офиса и подскачат около мен като нервноболни пингвини. Вика ми “Добро утро”, а аз ръмжа “Че кое му е доброто” - и тя се лепи за стената, и не мога да разбера усмихва ли ми се или има тик…
Питат ме: “Кажи каква диета да си направя?“. Викам им - “Ескимоска диета - сурово месо и китова мас - много добре е за стриите и перисталтиката“.
Цепелинът от складовият отчет ме пита: “Защо постоянно ми крещиш, нещо против мен ли имаш?” Не бе пухчето ми, как можа да си го помислиш, ти си ми малкото зайче, крещя ти щото те обичам. ОБИЧАМ ТЕ МА!!!! Как не разбираш?!? Нали заради теб имам към две хиляди лева липси по документи.
Преди колежките ходеха с дънки, после ги зарязаха, защото няма вече техния размер и сега ходят с едни басмени рокли с широки поли - стил “Таборът отива към небето”. Като минат покрай мен все едно съм в магазин за пердета. Скоро ще тръгнат с рокли с долна арматура стил “Мария Антоанета” и тогава ще им монтираме светофарчета между бюрата да се разминават.
Отивам в кухненският бокс да си сглобя едно кафенце и неволно се заслушвам в разговора им. Вече ми е съвестно, че нямам хемороиди. Иначе аз си ги харесвам малките ми мъхчета, даже си фантазирам за тях.
Ето любимата ми фантазия:
Седя в коридора пред стаята, леко запотен предвкусващ удоволствието. Напрегнат съм, но това е напрежение на очакване на нещо красиво. Слушам тихото им жужене - вероятно ми правят складовата наличност (яко сбъркана, естествено). Или по-скоро си коментират снощния Биг Брадър.
Айсикютата им пищят непрекъснато. Аз притварям очи, концентрирам се за да усетя мига в неговата изпълваща цялост - светът около мен замира.
Време е.
Вадя гранатата, дърпам шплента, отварям вратата, хвърлям гранатата в стаята, затварям вратата и клякам в коридора със запушени уши. Екстаз.
Та така си фантазирам аз, петък следобед е, позволено ми е, нали?

Не ме псувай на ум, че се чува!!! - преподавател в ПГЕА София

Лекарят в селото решил да отскочи до града и помолил братовчед си да го замести. Връща се вечерта и го пита:
- Кажи ся, братчед, ко стана днес? Имаше ли пациенти?
- Имаше трима, ама аз се погрижих за тях не се притеснявай.
- Какво значи това? Разкажи ми.
- Еми, дойде първият пациент и каза, че има запек.
- И ти какво му даде?
- Ми дадох му рециново масло.
- Правилно, братчед. Отлично си постъпил. А какво направи пациента?
- Ами тръгна да си ходи и както си вървеше по едно време взе да бяга.
- Добре, добре. Кажи ся за втория.
- Еми вторият пациент каза, че имал разтройство.
- И ти какво му даде?
- Ами... рециново масло?
- Абе ти луд ли си бе?!? Как ще му дадеш рециново масло?!? Айде на първия добре, ама втория? Оффф както и да е. Ще го преживее. Какво направи той?
- Еми, бяга бяга, по едно време спря и рече "уф, да му еба мамата"!
- Добре, ще му мине. Кажи ся за третия.
- Еми третият каза, че имал кашлица.
- Е ти какво направи?
- Еми какво, дадох му рециново масло.
- Лелеее, тоз път вече те убих! Как ше му дадеш рециново масло?!? На първия добре, на втория както и да е, ама на тоя с кашлицата, как можа? Ужас!!! Къде е сега пациентът?
- Ами в другата стая, не смее да се изкашля!

Келнер към кинозвезда:
- Мисля, че някъде съм ви виждал.
- Може би в киното?
- Може би, а в кое кино ходите?

Каскадьор към киноактьор:
- Здравейте! Аз съм Вашият дубльор. Ще Ви замествам в опасните сцени.
- Супер. За начало отидете у нас и разкажете на жена ми, къде съм бил миналата нощ.

Питат малко момиченце:
- Каква искаш да станеш, когато пораснеш?
- Фолк певица.
След десет години.
- Искаш ли да станеш певица?
- Не.
- А защо?
- Малки са ми гърдите.

Художник продава картина. Клиентът го пита:
- Това какво е?
- Крава пасе трева.
- А къде е тревата?
- Кравата вече е изпасла всичко.
- Къде е кравата тогава?
- Да не е луда да стои където няма никаква трева...

Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?
Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!
Китаристът: ...а леле майко какви жици, какви рифове праскам - всички мацки са мои!
Вокалът: Пея като змей - височини, низини - жесток съм, нема проблеми с мадамите!
Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии - мамата си трака!
Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол...