Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.

Защо Баба Марта е люта?
Защото Април е мек а Февруари - къс.

В живота на мъжа има три периода:
1. Той вярва в Дядо Мраз.
2. Той не вярва в Дядо Мраз.
3. Той е Дядо Мраз.

Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…

Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.

- Аман вече от буратиновци! - каза татко Карло и надяна презерватив на брадвата.

Баба и дядо гледат анимационен филм.
- Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса.
- Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.

Как се казва Мечо Пух в различните държави?
Ирландия - Меч О"Пух
Шотландия - Мечо МакПух
Англия - Мечо Пуух
Дания - Мечо Пухсен
Швеция - Мечик Пухсон
Норвегия - Мечо Гунар Пухяер
Русия - Мечо Пухин
Грузия - Мечорат Пухашвили
Армения - Мечан Пуханян
Китай - Ме Чо Пух
Япония - Мечоши Пуханага
Италия - Мечо дел Пухини
Испания - дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо
Германия - Хер Мечо фон Пухен
Франция - Мечоас дьо Пухле
Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар
Камерун - Кхмечо Мбпух
Иран - Мечолях Пухейни
Израел - Мечосей Пухберг
Ирак - Меччам Пухеин
Индонезия - Мечолар Пухарто
Индия - Мечира Пуханди
ЮАР - Мечсън Пухела
Нигерия - Мечубу Пухегбени
Холандия - Мечри ван Пухкелен
Белгия - Мечил де Пухилде
Ливан - Мечнин Пухнан
Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)
Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс
Според Сервантес - Дон Пухот и Санчо Праса

Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Майка разказва на детето си:
- Имало едно време цар…
- Мамо! Мамо, ами царица?
- Не сме стигнали до там. Но щом искаш да знаеш - избягала с готиния рицар.

Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и… му паднал задникът.

Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…

Песничка за Червената Шапчица
Недялко Йорданов
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

В детската градина, бащата към синчето си:
- Ти вече си голям - трябва да знаеш, че никакъв дядо Коледа не съществува, това бях аз…
- Знам, знам. Ти си и щъркела…

- Здравей, Зелена шапчице!
- Здравей, далтонист такъв…

Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!

"Все някой ден ще дойде и принцът" помислила си Спящата Красавица и сменила ръката си за пети път.