Въпрос към Дарик радио:
- От какво е направена първата жена?
Отговор:
- От първата девойка!
- От какво е направена първата жена?
Отговор:
- От първата девойка!
На Сърдитко Петко, празна му торбата... Angry Petko, empty sack!
Ще си намажа една филия с хлеб!!!
Зелено училище
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "педофилство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "педофилство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
По време на руската криза в страната бил въведен сух режим. За човек носещ или употребил алкохол, наказанието било смърт чрез разстрел.
В една мразовита лунна нощ по тясна уличка вървял Петка, и клатушкайки се пеел "страна огромная". Насреща му от тъмнината изскочил Чапай.
- Стой! До стената! - викнал и свалил предпазитела на автомата
- Абе Чапаев - захленчил пиянски Петка - С тебе рамо до рамо се бихме, какво ли не преживяхме, а сега ти ще ме стреляш...
- Законът си е закон - изревал Чапай - До стената!
- Чапаев, слушай сега - обърнал се към него пияният - Ще ти кажа две гатанки, ако ги отгатнеш ще си изпълниш дълга, ако ли не - тогава ще се напиеш заедно с мене.
Почесал се Чапай и си казал "Абе Петка е глупав, каквото и да измисли ще е простотия и аз ще я отгатна", и викнал на глас:
- Давай тогава
- Няма врата, няма прозорци - пълна къща с деца. Что ета?
Чапай си помислил "сто на сто е някоя глупост", и казал на глас:
- Гъз
-Не позна - рекъл Петка - това е динята.Слушай сега втората:
- Дълго остро и на колелца. Какво е това?
Почесъл се Чапаев и си казал "абе първото не беше глупост, ама това вече е със сигурност". И викнал:
- Хуй
- Не е хуй, а е ножица - отговорил Петка.
След няколко часа Чапаев и Петка хванати под ръка кръстосваха тъмните улици пееики.
По някое време насреща им изкочил Будьони.
- Вие двамата! До стената! Ще ви стрелям.
- Абе Будьони - пристъпил напред Чапай - как тъй ще ни стреляш бе? Заедно се изгонихме враговета, заедно празнувахме победата, а ти сега ще ни стреляш.
- Ей законът го изисква. Без много приказки - до стената!
- Слушай бе, Будьони, ще ти задам една гатанка...
В тоя момент Петка го побутнал:
- Две бе две..
Ама Чапай нали бил пиян и продължил:
- Ако я отгатнеш, ще ни стреляш, ако ли не ще се напиеш заедно с нас...
Будьони си рекъл "абе тия и двамата са глупави.., нищо не могат да измислят", и казал:
- Дадено
Чапай започнал завалено:
- Нема врата, нема прозорци - пълен гъз с краставици..Что ета?
Будьони се почесъл, замислил се и казал накрая:
- Ей, не знам
А Чапай отговорил:
- Абе и аз не знам, ама Петка вика че е ножица!
В една мразовита лунна нощ по тясна уличка вървял Петка, и клатушкайки се пеел "страна огромная". Насреща му от тъмнината изскочил Чапай.
- Стой! До стената! - викнал и свалил предпазитела на автомата
- Абе Чапаев - захленчил пиянски Петка - С тебе рамо до рамо се бихме, какво ли не преживяхме, а сега ти ще ме стреляш...
- Законът си е закон - изревал Чапай - До стената!
- Чапаев, слушай сега - обърнал се към него пияният - Ще ти кажа две гатанки, ако ги отгатнеш ще си изпълниш дълга, ако ли не - тогава ще се напиеш заедно с мене.
Почесал се Чапай и си казал "Абе Петка е глупав, каквото и да измисли ще е простотия и аз ще я отгатна", и викнал на глас:
- Давай тогава
- Няма врата, няма прозорци - пълна къща с деца. Что ета?
Чапай си помислил "сто на сто е някоя глупост", и казал на глас:
- Гъз
-Не позна - рекъл Петка - това е динята.Слушай сега втората:
- Дълго остро и на колелца. Какво е това?
Почесъл се Чапаев и си казал "абе първото не беше глупост, ама това вече е със сигурност". И викнал:
- Хуй
- Не е хуй, а е ножица - отговорил Петка.
След няколко часа Чапаев и Петка хванати под ръка кръстосваха тъмните улици пееики.
По някое време насреща им изкочил Будьони.
- Вие двамата! До стената! Ще ви стрелям.
- Абе Будьони - пристъпил напред Чапай - как тъй ще ни стреляш бе? Заедно се изгонихме враговета, заедно празнувахме победата, а ти сега ще ни стреляш.
- Ей законът го изисква. Без много приказки - до стената!
- Слушай бе, Будьони, ще ти задам една гатанка...
В тоя момент Петка го побутнал:
- Две бе две..
Ама Чапай нали бил пиян и продължил:
- Ако я отгатнеш, ще ни стреляш, ако ли не ще се напиеш заедно с нас...
Будьони си рекъл "абе тия и двамата са глупави.., нищо не могат да измислят", и казал:
- Дадено
Чапай започнал завалено:
- Нема врата, нема прозорци - пълен гъз с краставици..Что ета?
Будьони се почесъл, замислил се и казал накрая:
- Ей, не знам
А Чапай отговорил:
- Абе и аз не знам, ама Петка вика че е ножица!
Един човек кандидатства за работа, но има един недостатък - постоянно мига с лявото око. Шефът на фирмата го пита:
- Добре, вие кандидатствате за поста специалист по маркетинга. Имате ли висше образование в тази област?
- Да, точно маркетинг на промишлеността.
- Добре, а имате ли опит?
- Да, точно 10 години съм работил на този пост в една друга компания.
- Добре, а владеете ли чужди езици?
- Английски, френски, руски, и до известна степен испански.
- Имате ли препоръки?
- Ето тук в тази папка имам 4 препоръчителни писма.
- Ами... Как да Ви кажа. Всичко е наред. Само че това, дето примигвате постоянно с окото, може да се окаже проблем...
- А,не е проблем. Ей сега ще го оправя.
Човекът си отваря дипломатическото куфарче, и започва да вади - презервативи, презервативи, още презервативи - розови, черни, бели, фосфоресциращи, въобще всякакви. По едно време на дъното намира едно аспиринче, глътва го и изведнъж спира да мига с окото. Шефа му казва:
- Това е добре. Нает сте. Само че може ли да Ви питам нещо?
- Да, кажете?
- Щом се оправяте от 1 аспирин, за какво сте накупили толкова много презервативи?
- Ох... А Вие, кажете ми, опитвали ли сте се да влезете в аптека, и да си поискате аспирин от аптекарката, постоянно смигайки?
- Добре, вие кандидатствате за поста специалист по маркетинга. Имате ли висше образование в тази област?
- Да, точно маркетинг на промишлеността.
- Добре, а имате ли опит?
- Да, точно 10 години съм работил на този пост в една друга компания.
- Добре, а владеете ли чужди езици?
- Английски, френски, руски, и до известна степен испански.
- Имате ли препоръки?
- Ето тук в тази папка имам 4 препоръчителни писма.
- Ами... Как да Ви кажа. Всичко е наред. Само че това, дето примигвате постоянно с окото, може да се окаже проблем...
- А,не е проблем. Ей сега ще го оправя.
Човекът си отваря дипломатическото куфарче, и започва да вади - презервативи, презервативи, още презервативи - розови, черни, бели, фосфоресциращи, въобще всякакви. По едно време на дъното намира едно аспиринче, глътва го и изведнъж спира да мига с окото. Шефа му казва:
- Това е добре. Нает сте. Само че може ли да Ви питам нещо?
- Да, кажете?
- Щом се оправяте от 1 аспирин, за какво сте накупили толкова много презервативи?
- Ох... А Вие, кажете ми, опитвали ли сте се да влезете в аптека, и да си поискате аспирин от аптекарката, постоянно смигайки?
Селски лекар отива до града, и оставя брат си да го замества.
- Значи, ето ти рициново масло, само с него гледай да се оправяш... - инструктира лекаря брат си.
Прибира се доктора вечерта, и пита:
- Брат, какво стана бе, имаше ли пациенти?
- Да, трима. Първия имаше запек.
- И ти какво?
- Как какво? Дадох му рициново масло, нали така каза?
- Правилно! Какво стана с него?
- Ами вървя бавно и тъжно, изведнъж се усмихна и тръгна да бяга.
- Браво! А втория?
- Разстройство.
- И ти?
- Ами пак рициново масло.
- Олеле! И какво стана с него?
- Ами бяга,бяга, и изведнъж направи кисела физиономия и спря.
- Карай да върви. Ами третия?
- Имаше кашлица.
- А ти?
- Какво аз? Пак му дадох рициново масло.
- И какво стана с него?
- Ами ето го там - в ъгъла. Седи и не смее да се изкашля...
- Значи, ето ти рициново масло, само с него гледай да се оправяш... - инструктира лекаря брат си.
Прибира се доктора вечерта, и пита:
- Брат, какво стана бе, имаше ли пациенти?
- Да, трима. Първия имаше запек.
- И ти какво?
- Как какво? Дадох му рициново масло, нали така каза?
- Правилно! Какво стана с него?
- Ами вървя бавно и тъжно, изведнъж се усмихна и тръгна да бяга.
- Браво! А втория?
- Разстройство.
- И ти?
- Ами пак рициново масло.
- Олеле! И какво стана с него?
- Ами бяга,бяга, и изведнъж направи кисела физиономия и спря.
- Карай да върви. Ами третия?
- Имаше кашлица.
- А ти?
- Какво аз? Пак му дадох рициново масло.
- И какво стана с него?
- Ами ето го там - в ъгъла. Седи и не смее да се изкашля...
Един пич от село тръгнал за града на пазар. Ходил той по пазара, разгледал всичко, купил си една гъска и тръгнал да се прибира. На връщане минал през центъра и гледа едно кино. Решил да види кво е тва, обаче на вратата не го пуснали да влезе с гъската.
Нашия мислил, мислил и я скрил в потурите. Пуснали го в киното, влязъл той, филма започнал обаче гъската шавала непрекъснато в потурите и не му позволявала да гледа. На него му писнало и извадил главата през дюкяна.
След пет минути жената до него припаднала.
Водят я на доктор и той пита:
- Какво се случи?
- Седя си аз в киното и до мене някакъв мъж. Изведнъж той си извади оная работа и аз припаднах
- Е кво толкова бе? Не си ли виждала на мъж оная работа?
- Ааааааааа виждала съм много. Амаа неговата ми ядеше от фъстъците!
Нашия мислил, мислил и я скрил в потурите. Пуснали го в киното, влязъл той, филма започнал обаче гъската шавала непрекъснато в потурите и не му позволявала да гледа. На него му писнало и извадил главата през дюкяна.
След пет минути жената до него припаднала.
Водят я на доктор и той пита:
- Какво се случи?
- Седя си аз в киното и до мене някакъв мъж. Изведнъж той си извади оная работа и аз припаднах
- Е кво толкова бе? Не си ли виждала на мъж оная работа?
- Ааааааааа виждала съм много. Амаа неговата ми ядеше от фъстъците!
По "Ангелинка" на Елин Пелин, 2005г
Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.
Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.
Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.
Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.
Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.
Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.
Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.
Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.
Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.
Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.
Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.
Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.
В Елин Пелин всичко хубаво е положително.
Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.
Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.
За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.
Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.
Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.
Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.
Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.
Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.
Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.
Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.
Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.
Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.
Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.
Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.
Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.
В Елин Пелин всичко хубаво е положително.
Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.
Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.
За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.
Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов секс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов секс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
След посещения в музея две блондинки обменят впечатления:
- Муцка, видя ли какъв огромен член имаше оная гръцка статуя?
- Да бе. И един мъж в ъгъла!
- Муцка, видя ли какъв огромен член имаше оная гръцка статуя?
- Да бе. И един мъж в ъгъла!
- Господине! - вика портиерът на хотела. - Не можете да се качите с този кон по стълбите!
- За съжаление, трябва. Той се страхува от асансьорите...
- За съжаление, трябва. Той се страхува от асансьорите...
Най-срамното нещо, което може да се случи на един мъж - да тича с ерекция срещу стената и да си счупи носа
По статистика девет от всеки десет мъже предпочита жени с големи гърди, а десетият предпочита останалите девет.
- Значи, скъпи, си готов да ми докажеш любовта си?
- Да!
- По всякакви начини!
- Да! С коя поза да започнем?
- Да!
- По всякакви начини!
- Да! С коя поза да започнем?
- И спрете да мастурбирате!
- Защо, докторе, ще ослепея ли?
- Не, смущаваш останалите пациенти в чакалнята.
- Защо, докторе, ще ослепея ли?
- Не, смущаваш останалите пациенти в чакалнята.
Човек, който много говори накрая винаги каэва глупост!
Ал. Дюма
Ал. Дюма
До сексолога идва мъж с оплакване за проблем с ерекцията.
Докторът му казва да се съблече, оглежда му органа, а после вади от шкафа йод, боядисва му единия ташак, пише му нещо в картона и го инструктира да отиде в друг кабинет накрая на коридора.
Човекът отива в другия кабинет, дава си картона, другия доктор чете, казва му да се съблече, вади от шкафа някакво лекарство(фуксин) и му боядисва другия ташак виолетов, записва нещо в картона и го праща обратно при първия доктор.
По пътя обратно човекът не се сдържа и прочита в картона от първия доктор:
"Христос Возкресе!" - доктор Иванов
А от другия доктор:
"Во истина возкресе!" - доктор Петров
Докторът му казва да се съблече, оглежда му органа, а после вади от шкафа йод, боядисва му единия ташак, пише му нещо в картона и го инструктира да отиде в друг кабинет накрая на коридора.
Човекът отива в другия кабинет, дава си картона, другия доктор чете, казва му да се съблече, вади от шкафа някакво лекарство(фуксин) и му боядисва другия ташак виолетов, записва нещо в картона и го праща обратно при първия доктор.
По пътя обратно човекът не се сдържа и прочита в картона от първия доктор:
"Христос Возкресе!" - доктор Иванов
А от другия доктор:
"Во истина возкресе!" - доктор Петров
Говорят си две жени:
- Ех, че живот... връщаш се от работа и още работа вкъщи. Днес мих пода, утре прозорците...
- А мъжа ти?
- За мой късмет може сам да се мие.
- Ех, че живот... връщаш се от работа и още работа вкъщи. Днес мих пода, утре прозорците...
- А мъжа ти?
- За мой късмет може сам да се мие.
Жените са като наркотик - пристрастяваш се и ти излиза много скъпо.