Карат се две маслинки коя е по зелена.
Какъв е извода?
- Който няма цветен телевизор, няма да разбере.

На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита:
- Надявам се, дамите нямат нищо против да запуша!

Наташа Ростова танцува на бала с Пиер Безухов.
- Графе, на маншета Ви има петънце - прави му забележка Наташа. Графът, неиздържал позора, отива в другата стая и се обесва.
А Наташа вече танцува с княз Андрей Болконски.
- Княже, на ревера Ви има петъце - забелязва тя. Андрей отива в другата стая и неиздържал позора се застрелва. И ето вече е ред на поручик Ржевски.
- Поручик, ботушите ви са кални...
- Не се безпокойте, мадам, това не е кал, а говно. Ей сега ще засъхне и само ще си падне...

Наташа танцува на бала с княз Болконски.
- Наташа, омъжете се за мен, - казва князът.
- О, княже, но вие не сте умен като Шерлок Холмс и храбър като доктор Уотсън...
Князът, неиздържал позора, отива в кабинета си и се застрелва.
Наташа е поканена на танц от Пиер Безухов.
- Наташа, омъжете се за мен, - казва той.
- О, Пиер, но вие не сте умен като Шерлок Холмс и храбър като доктор Уотсън...
Пиер, неиздържал позора, отива в кабинета и се отравя.
Ида ред на поручик Ржевски да танцува с Наташа.
- Наташа, да ходим да се чукаме - убеждава я той.
- Хе, поручик, нито сте умен като Шерлок Холмс, нито храбър като доктор Уотсън...
- Мно-о-го важно! Затуй пък хуят ми е като на Баскервилското куче!

- Поручик, подарете ми някакво приятно цвете.
- Разбира се, мадам, - казва поручикът и й връчва члена си.
- Какво пък цвете е това?
- Но пък приятно.

- Поручик, хайде стига за жени. Да побеседваме за музика, за музикални инструменти...
- Да, да, прав сте. Та за музиката. Скоро ебах една върху роял и от мен да го знаете - дяволски хлъзгав инструмент се оказа!

- Поручик, хайде стига за жени. Да побеседваме за изкуство...
- Хмммм... - почти се замислил поручик Ржевски - а Вие балерина ебали ли сте?

Семейство Ростови разпродава мебелите си. Влизат в стаята на Наташа.
- Мадам, колко струва това легло?
- То не се продава - спомен ми е от интимните отношения с поручик Ржевски.
- Мадам, а колко струва този роял?
- Той не се продава - спомен ми е от интимните отношения с поручик Ржевски.
- Мадам, а колко струва този шкаф?
- Той не се продава - спомен ми е от интимните отношения с поручик Ржевски.
- Извинявайте , но тук остана май само полюлеят...
- Грешите, поручик Ржевски беше голя-ам палавник...

На бала, натряскан вече до козирката, поручик Ржевски отива да се изпикае.
Връща се, но е забравил да се закопчее.
Наташа се приближава до него и му казва:
- Поручик, там долу... стърчи.
Поручикът поглежда надолу и казва:
- Не се ласкайте, мадам - не стърчи, а виси.

На бал, поручик Ржевски излиза да пусне една вода. Връща се, а панталоните му целите мокри. Наташа го попитала със съчувствие:
- Поручик, да не би навън да вали?
- Не бе, духаше вятър.

- За какво мислите, поручик?
- За това, за което и вие, Наташа.
- Ама долно съзнание имате наистина!

Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н.
Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Изебахме всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на кметството.
Вчера изпихме всичкия самогон, кметството го изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, надупили сме светските дами и монахините.
Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и настана един разврат..."

В театъра поручикът играе Подколесин. Както винаги си е забравил ролята и суфльорът му подсказва.
- Дали да взема да се оженя - шепне суфльорът.
- Дали да взема да се оженя - повтаря Ржевски.
- Ама нямам пари - шепне суфльорът.
- Ама нямам пари - повтаря Ржевски.
- Сега бавно ставаш - подсказва му суфльорът.
- Пък и бавно ми става... - казва Ржевски.

На бала поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова.
- Поручик, хайде да говорим с недомлъвки, - предлага Наташа.
- А как става това?
- Например ако аз ви кажа "Поручик, целунете ми Р." вие трябва да се досетите и да ми целунете ръка.
- А, ясно, ясно.
- Тогава сега е ваш ред.
- Наташа, хванете ме за Х. с двете си Р...

На бала поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова. По някое време Наташа го пита:
- Но поручик, какво правите с ръцете си по гърба ми?
- Търся Ви циците.
- Проверете отпред - палаво го подканя тя.
- Там вече ги търсих.

Младият поручик Ржевски чете книга за правилата на добрия тон и как трябва да се разговаря с дамите. Там са дадени примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музиката, за любовта.
Поручикът решава незабавно да се възползва от съветите и се приближава до дама, която разхожда кученцето си.
- Какво мъничко кученце имате,-казва поручикът и сритва кученцето. - Ниско полетя, явно е на дъжд. Впрочем аз съм поручик Ржевски, в къщи имам барабан, хайде да ходим да се чукаме!

Младият поручик Ржевски играе първата си роля в театъра. Всичко се свежда до това да се появи на сцената и да произнесе: "Балабуев, ето ви бастуна!". Хусарите се хващат на бас с поручика, че той ще се обърка и от вълнение вместо "Балабуев" ще каже "Балахуев". И ето спектакълът започна и на сцената се появява Ржевски.
- Балабуев - казва той и победоносно поглежда към партера към приятелите си, - ето ви хуя!

Млад корнет пита поручик Ржевски какъв е секретът на успеха му с жените.
- Много е просто - казъл Ржевски, - каня дамата на танц и нежно є казвам на ушенцето: "Вие ми харесахте от пръв поглед. Ще ми разрешите ли да ви избалюдкам?"
- Но какво ще си помисли, че й казвате, така и шамар може да получите, поручик?
- И получавам - казва Ржевски,- но по-често избалюдквам.

Веселят се хусарите. Вече всички са се опили, всичко им е омръзнало.
Поручик Ржевски:
- Господа! Имам идея! Дамите да застанат от едната страна на стаята до стената, хусарите - от другата. Който уцели от бегом, ще целува ръчичката на дамата.

Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.