- Къде са чистачките на колата, скъпа?
- Махнах ги, мили, защото полицаите непрекъснато поставят разни смешни бележки зад тях.

Скъпа, винаги когато ми искаш пари си мила и любезна.
- Мили, но аз съм винаги мила и любезна с теб.
- Точно в това е проблемът!

- Скъпи, вече трима мъже ми казаха, че удивително много приличам на Мона Лиза!
- Така ли? Интересно защо никой още не те е откраднал?

Какво казва мъжът на жена си в поредните години на брака, когато пресичат заедно уличното платно:
Първата година: "Почакай, пиленце, нека мине колата!"
Втората: "Мила, почакай, идва кола!"
Третата: "Чакай, идва кола!"
Четвъртата: "Бъди по-внимателна!"
Петата: "Не виждаш ли колата?"
Шестата: "По дяволите, сляпа ли си?"
Седмата (на себе си): "Като си сляпа, нека те сгази!"

Прибира се мъж в 6 сутринта. Жена му отваря врата и казва:
- Надвам се, че имаш добро оправдание за часа, в който се прибираш?
Мъжът отговаря:
- Закуска, скъпа!

- Скъпи приятели! Скъпи мои роднини! Скъпи деца! Мамка му, как поскъпна всичко...

На една жена любовникът й подарил кожено палто. Тя мисли, как да каже на нъжа си? Мислила, мислила и измислила. Прибира се вкъщи и казва:
- Скъпи, намерих един талон от гарата за съхранение на багаж. Отиди да видиш какво има, може пък да е нещо хубаво.
Мъжът отишъл с талона към гарата, после се връща и казва:
- Само си изгубих времето - някакъв сак само с парцали.
На следващия ден секретаррката на мъжа дошла на работа с кожено палто.

Мъж заминава за командировка. Връща се два дни по рано и вижда на закачалката в коридара гигански обувки палто и шапка. Запътва се към спалнята и открехва вратата. Вътре жена му в прегръдките на мъж-гигант и дочува следния разговор:
- Скъпи какво ще правим, ако си дойде мъжа ми в тоя момент?
- Ами ще му смажа главата като на хлебарка.
Съпругът затваря леко вратата на спалнята и тичайки към входната врата си казал на ум:
- Е имам още два дни командировка.

Мъж и жена отбелязват двадесет и пет години съвместен живот. Мъжът казва:
- Помниш ли, преди двадесет и пет години, бяхме под наем в един таван, спяхме на един матрак на пода, имахме един черно-бял телевизор. Сега имаме собствена къща, скъпи мебели, кола, плазмен телевизор. Но преди двадесет и пет години спях с 21-годишна, а сега се налага да спя с 46-годишна жена.
Жената отговаря:
- Намери си 21-годишна и ще се погрижа да живееш на таван, да имаш отново черно-бял телевизор...

Затворник получава писмо от жена си:
"Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?"
Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил:
"Мила моя, каквото и да правиш, не пипай нищо в задния двор. Там скрих парите."
Седмица по-късно се получило следното писмо: "Мили мой, няма да повярваш какво се случи онази вечер - дойдоха някакви мъже с лопати и прекопаха целия заден двор."
Затворникът отговорил с друго писмо: "Мила моя, сега е най-подходящото време да посееш марулите."

Семейна идилия: мъжът чете вестник, жената бродира нещо, в краката й спи кучето свито на кравай, а в камината гори огън и разпръсква приятна топлина из цялата стая.
По едно време жената се обажда:
- Скъпи, много те моля, престани да казваш "да, скъпа" всеки път, в който кучето изръмжи насън...

- Скъпи, нали ти увеличиха заплатата? Защо не се преместим в някоя по-скъпа квартира?
- Ами аз вече свикнах тука, не ми се мести. Но ако искаш мога да кажа на хазяина да вдигне наема?

По телевизията дават италиански филм. С едър план разгневена жена крещи на мъжа си:
- Идиото! Кастрато! Импотенто! Бруто!
Озвучителят превежда:
- Трябва да си призная, скъпи, много съм разочарована от теб!

Девойка пита гаджето си:
- Скъпи, ние имаме вече тримесечна връзка. Не е ли време вече да ме представиш на семейството си?
- Няма начин - отговаря младежът. - Жена ми е на море, а двете ми деца са във ваканция и са на село при баба и дядо.

Беден алжирец излиза от пазара без да е купил овца за празника.
На входа го среща приятел, които продава овца и го пита:
- Ти защо си тръгваш без овца?
- Тази година са много скъпи, а аз има само 2000 динара, не ми стигат парите.
- Аз ти продавам моята овца за 1500.
- Много е хубава за 1500 динара, не ти вярвам.
- Да, ама има един дефект.
- Какъв й е дефекта?
- Болна е от СПИН.
- А, това няма значение за мен, купувам я.
Връща се човека в къщи, жена му вдига скандал виждайки каква скъпа овца е купил.
- Не е скъпа бе, жена, евтина е защото е болна.
- От какво?
- От СПИН.
Следва луд скандал за това, че ще зарази семейството си.
- Чакай бе, жена, аз купих овцата за ядене, а не за ебане.

След корабокрушение, мъж и особено грозна жена попадат на необитаем остров.
Мъжът тегли черта през острова и забранява на жената да прекрачва линията.
След месец обаче му се приискало да прави секс и започнал да мисли:
"Грозна е, ама е жена. Абе жена, ама грозна!" - и се отказал.
След още месец, положението станало неспасяемо и той се примирил.
Започнали да се чукат и в един момент жената попитала:
- Скъпи, кажи ми, има ли поне едно хубаво нещо в мен?
Мъжът отговорил:
- Да, има. Ама ей сега ще го извадя!

Прибира се мъж в 6 сутринта. Жена му отваря вратата и казва:
- Надявам се, че имаш добро оправдание за часа, в който се прибираш?
Мъжа отговаря:
- Закуска скъпа!

ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ

Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.

P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)

Среща:
Той - Здравей! (Боже, прелестна е!)
Тя - Здрасти! (Дали става нещо от тоя?)
Той - Кафе? (По-евтино, а пък си е свалка като за проба.)
Тя - (Господи, току що се запознахме и вече секс!)

Кафето:
Той - Сметанка? (Ако го обича горчиво, не става за жена.)
Тя - Разбира се. (А райберче не искаш ли?)
Той - Колко си забaвна! (Май става!?)
Тя - Мерси! (Дали има пари и заслужава ли си?)
Той - Да излезем довечера? (Дали ще ми даде да сложа 11 си пръст в пръстена и?)
Тя - Ами може, да. (Дали ще се ожени за мен, ако му пусна веднага?)

Вечерта:
Той - Да отидем на ресторант? (Френски май е добре, тя ще се впечeтли.)
Тя - Страхотно! (Уффф, а не можеше ли в О'Азис?)
Той - Искаш ли вино, например Траминер Хан Крум 87? (Ей са я разбих - скъпичко, ма ще се изплати после.)
Тя - Не е ли слабичко? (Ех, да имаше уиски - скъпо, за да покаже, че съм му интерсна, а не вино и да иска да ме тресне.)

След вечерята:
Той - Да те изпратя ли до вас? (Е, в нас щеше да е по-добре, но все пак...)
Тя - Да, моля те, страх ме е в тъмното сама. (Е, можеше у тях - да видя как ще изглежда бъдещия ми дом. )
Той - Добре, но нека минем през нас да вземем колата, за да не ти е студено пеша. (...че Люлин не е близо все пак.)
Тя - Захладня, прав си! (Най-после ще се сети да ме стопли!)
Той - Да ти дам сакото си? (Дано не иска, че и на мен ми е студено.)
Тя - Не, мерси!... не стигнахме ли вече? (Ако искаше, щеше сам да ме наметне.)

У тях:
Той - Музика да пусна? (Дали ще се изкефи на новия ми IN FLAMES?)
Тя - Да, може нещо по-лекичко да се отпусна от студа. (Глория - значи ме харесва, Анелия - о, да обича ме, Азис - ей, пак ли секс?)
Той пуска Stones-Angie
Той - (Това ще я разнежи!)
Тя - Невероятно е! (Господи, да беше жива баба ми!)

Леглото (най-после и според двамата):
Той - Удобно ли ти е така? (Ей, няма ли вече да почне да пъшка, пък аз си знам после...)
Тя - О, да - прекрасно е с тоя чаршаф! (Господи, няма ли тоя да почва вече?)
Той - (Чаршаф!?!? Сатенените ми завивки)

"има много на витрината, но малко в склада"

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин